Тази година, след четиригодишно прекъсване, отново преподавам история и цивилизация.  При един от разговорите ни,  ученик ми  зададе въпроса : “ Защо учим история? Тя няма да ни помогне в живота! „. Замислих се.Как бих могла да отговоря? Та нали историята не е математика, физика или химия. Те имат лесно приложение в живота, а историята.. ?  Отговорът ми едва ли щеше да е достатъчен…..

Поговорихме си с учениците и за това, как точно се подготвят за часовете ми. От споделеното ми стана ясно! На историята се гледаше като на енциклопедия- много факти и имена, които се наизустяват, но не се разбират.

Тогава ми хрумна идеята децата да „бръкнат“с ръцете си в историята. И това да стане по начин и средства, които  да са им интересни и да им харесват, да ги провокират! Звучи почти невъзможно! Обаче аз не се отказвам, най-вече защото знам, че съм на прав път. А и защото ученицете ми са любопитни и обичат технологиите…:)

Advertisements