You are currently browsing the monthly archive for март 2012.

И така….. Проектът „Ние КИНЕКТваме история“ приключи. Благодарности на учениците и класните ръководители на двата VI-ти класа при  ОУ „Райно Попович“, град Карлово. Мили деца, вашата работа беше високо оценена. Тя ще бъде представена на Европейския форум на учителите новатори в Лисабон на 19-22 март тази година. Горда съм, че съм ваш учител.

На 7.03.2012г. в нашето училище гостуваха четвъртокласници от НУ „Неделя Петкова“, гр. Сопот. Учениците от VI-ти „А“ клас бяха домакини и представиха „Енвижън“ и кинект на гостите. Радваме се да сме ваши партньори  в проекта „Машина на Времето „, г-жо Божкова-Иванова!

Ето и няколко снимки от гостуването:

„Да изчистим морето“

Пост  за необходимите навици на щастливия и уверен в себе си човек, на които в училище, за съжаление, не обучават.

Да задават въпроси

Постоянното «защо», «как» и «какво» е естествено състояние за децата. Това е тяхната природа, защото те разбират, че всичко става не просто така,за всичко в този свят има причина и следствие. С  порастването тази черта, която побърква родителите, когато детето им е на 4 , изчезва. А ако детето знае, че на своя въпрос ще получи или отказ, или груб отговор (а понякога и обида, след като питаш – значи невнимателно си слушал), тогава то престава да задава въпроси. И това е лошо, защото основен двигател за получаването на знания са именно въпросите. А правилните въпроси въобще могат да дадат половин отговор.

Учете своите деца да  не се боят да задават въпроси – те имат на това пълно право. И не е  забравяйте за това, че да се помага за намирането на техните отговори -това е  работа не само на учителя, но и ваша.

Да решават проблеми

Ако детето се научи да решава проблеми, то ще може да върши всяка работа. Ето защо изпълнението на задачи – това означава поредица от решението на малки проблеми. Човек, който умее да разбива сложните задачи на прости и след това да ги решава, може да изпълни практически всяка работа.

Не се впускайте на помощ при първият вик на детето, не зависимо дали това е безкрайно дълго обуване на обувки или  задача по математика. Разбира се, много по-бързо и лесно е вие да решите проблема на детето и то да продължи да се занимава със своите неща, отколкото да обяснявате поредицата от действия  (това може да продължи часове). Но детето привиква, че неговият проблем може да бъде решен от родителя  ( вие), или някой друг. И с възрастта това чувство не  преминава.

Да се завършва започнатото

Всяко действие, което вие извършвате, може да бъде малък проект. Съставяне  на отчет, разработка ТЗ, подготовка на илюстрация – всичко това е малък проект, който е необходимо не само да се започне, но и да се довърши. Обяснете на детето, че ако се захване с нещо, той трябва да го довърши. Позволявайте му да наблюдава как работите и с времето детето ще започне да прави свои проекти, без значение дали това е изготвяне на картички, или план как да  научи таблицата за умножение до Нова Година.

Да намери делото на живота си

Ако попитате учениците които завършват, с какво искат да се занимават, ще получите доста катастрофални отговори. Болшинството се обучават защото така искат родителите. Много рядко детето разбира, че на него действително му харесва (а не защото е модно, престижно) да учи, в повечето случаи то отива за това, за «да получи висше образование… като всички». Тук веднага изниква фразата «без диплома ти -…». Но според мен, това е мислене на държавния служител  или на служител в бюджетно учреждение, комуто целият живот е привързан към дипломата. Аз не твърдя, че висшето образование не е нужно. Просто образованието, което е избрано от родителите, а не от детето, обикновено е преливане от пусто в празно.

Ако на детето се харесва някаква дейност, то от  «непрестижно» занятие то може да направи действително стойностно дело. Да не говорим за самореализацията и усещането на хармония със себе си и външния свят.

Състрадание

Тук всичко е много просто – ако вие не научите детето да е състрадателно, вие ще отгледате егоист, жесток и напълно концентриран върху себе си. Такъв човек няма да е способен да построи семейство, нито да си намери приятели, нито да разбере, каква е неговата страст. Никой няма да иска да помага на  такъв човек нито в работата, нито със съвет. Трябва да дадете на детето си  разбирането, че понякога да подариш подарък  е по-приятно, отколкото да получаваш, а за  безкористната помощ, можеш да получиш много повече.

Без разбирането на това, че правейки другите щастливи ние сами ставаме също мъничко по-щастливи, човек не може да живее пълноценно.

Толерантност

Всички ние сме различни, всеки има свои приоритети и ценности. Вие няма да можете да разберете друг човек, ако не можете да погледнете на света през неговите очи. Границите са се изтрили и вашето дете не може нормално да взаимодейства със света, ако при вида на човек от различна раса, сексуална ориентация, вероизповедание, социален статус или с някакви физически недостатъци, то се чувства неловко. То просто не може да намери общ език със заобикалящия го свят  и се превръща в  комплексиран  човек с глупави предрасъдъци.

Нужно е детето да разбере, че да си различен е нормално. Всички ние сме различни, всеки от нас има свои възгледи на нещата и заради това, за да можем да си взаимодействаме, ние трябва да се научим да да се разбираме един друг.

Умението да се наслаждаваме на самотата

От рождението на детето ние го обгръщаме с внимание и се суетим около него и напълно му отдаваме своето време. Когато детето малко поотрасте, ние вече сме част от усещането му за щастие. Когато нас ни няма, то е тъжно и му е скучно. То не разбира как да бъде щастливо и когато е само със себе си. За да е щастливо и весело на него му е нужна  компания – приятели, а след това и семейство. Понякога то може да се пристрасти към вещи, които не му позволяват да скучае и не му дават да се чувства самотно (шопинг,  интернет-зависимост и д.р.). Детето трябва да се научи да бъде самостоятелно, да играе, да си намира  интересни занятия, да размишлява и при това да чувства себе си щастливо, а не самотно!

Въпреки и рядко, устройвайте вечери, когато детето ще е само – така всеки в семейството ще има малка частица лично време.

Независимост

Аз приемам независимостта като един от най-важните навици. Ако вие сте независими, значи вие можете да взимате решение, основавайки се изключително на своите мисли и причини. Никой не може да ви нарежда какво да правите или да ви забранява нещо. Вие сами можете да разберете това и да изберете правилното решение. Позволете  на детето си  да  настоява на своето, да взима самостоятелни решения и да се учи от своите грешки (в разумни граници, разбира се).

Само свободният човек може да бъде щастлив.

Умение да се приспособяваш

Светът никога не е статичен, той винаги се движи. Просто преди това не ставаше толкова бързо. Днес той се носи с  огромна скорост. Няма нищо постоянно – всичко се променя. И умението да се приспособяваме към  измененията, да виждаме дори и на крачка напред може да се окаже ключов навик.

Днес, избирайки си образование, не можем да бъдем  уверени на 100%, че до завършването си няма да се окажем далече назад от нуждите на обществото и получените навици да нямат приложение в  реалността. Нужно е да умеем да бъдем гъвкави  ги да си проверяваме пулса. Да не се боим от промените и да бъдем готови за тях. И… да се учим, да се учим и още веднъж да се учим. Да се учим на всичко ново, да се учим от своите деца, много да четем и да не се боим да започнем нещо ново по всяко време на всяка възраст!

http://zenhabits.net/kid-skills/